• Български
  • English

ПРАВНИ И СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОСИНОВЯВАНЕТО

 

Валентина Георгиева Петева

Докторант, СУ „Св. Климент Охридски“

Абстракт: Статията проследява динамиката в развитието на нормативната база в България по отношение на осиновяването, процедурата за кандидат-осиновители, етапи в проучването и оценката, програми за обучение. Разгледани са връзките на осиновяването с: изоставените деца, специфика на семейното възпитание, споделяне «тайната» на осиновяването, родителски подходи, профил на децата с липси, емоционални и социално-педагогически аспекти. Осиновяването в рамките на настоящето изложение е разбирано като акт на отглеждане и възпитание на дете, осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда, а също и като създаване на взаимоотношения между детето и неговото ново семейство.

Ключови думи: причини за изоставяне; семейството и неговата роля за психичното развитие на детето; правила и процедури за кандидат-осиновители; условия за осиновяване; превенция на неуспешна адаптация; въпроси от личен характер;

Осиновяването е акт на отглеждане и възпитание на дете, като ролята на осиновителя е да поеме всички задължения и ангажименти, които произтичат от грижата за детето, както и такива, които са съобразени с българското законодателство. В този смисъл осиновителят има възможността да бъде пълноценен родител в емоционален, юридически и социален аспект, изключая биологичния смисъл. Осиновяването представлява осигуряване на сигурна и стабилна  семейна среда, тъй като то функционира преди всичко като мярка по закрила, а също и създаване на взаимоотношения между детето и неговото ново семейство. Осиновяването понякога е единствената реална възможност за деца, изоставени от родителите си, чрез която да намерят семейна среда.

От правна гледна точка под изоставено дете се разбира дете, останало без грижата и на двамата си родители, поради тяхната смърт, поради това, че са неизвестни или лишени от родителски права. Дори и при наличието на известни или живи родители детето може да се окаже във фактическо състояние на изоставеност, ако не получава необходимите за отглеждането и възпитанието му грижи и издръжка.

От психологична гледна точка, детето може да бъде изоставено, когато между него и майката е съществувала емоционална връзка, но поради житейски обстоятелства (смърт, развод, житейска безизходица, свързана с липса на средства и подкрепа) майката се отказва от родителските си права, обикновено в полза на бъдещето отглеждане и развитие на детето. Другата възможност е свързана със символичния дефицит и нисък родителски и личностен капацитет: биологичните баща или майка на детето не могат да го посрещнат, когато то се появи на полагащото му се място в символичната структура на семейството – т.е. по различни причини те не могат да изпълняват функцията си като родители.

От социална гледна точка изоставени деца обикновено са тези, които живеят в специализираните институции за деца (ЦНСТ, ДДРЛГ, ДМСГД) или на улицата – т.е в контекста на социалната проблематика изоставено дете се явява синоним на „домско“ дете, което живее и се отглежда в социално заведение или на улицата. От гледна точка на социалната проблематика и политика явлението изоставяне най-често се разглежда във връзка с риска от институционализация на децата, т.е. откъсване от естествената им среда.

Повече информация